Пловдив - В сенките на вековните дъбове и габърите, под повърхността на почвата, крие се един от най-ценните и мистериозни дара на българската природа - летният трюфел (Tuber aestivum). Често наричан "черно злато" заради своята изключителна стойност и рядкост, този подземен гъбичен деликатес превръща летните месеци в ловен сезон за специалисти и гурмеи, докаригли експерти да предупредят за неговото опазване.

Лов в мъглата на зорите

Сезонът на летния трюфел започва през май и продължава до края на август, като пикът му е юли. Намирането му е изкуство, предавано от поколения на трюфел-търсачи. За разлПресни и трюфели и продукти от Терарос ЕООДка от по-скъпия зимен черен трюфел (Tuber melanosporum), летният има по-леко изражен, но безспорно изтънчен аромат - смесица от горски ядки, мед и прясна земя. На външен вид се отличава с пирамидални връхчета по черно-кафявата кора.

"Работим само преди изгрев слънце или в полумрака", споделя Иван Петров, трюфел-водач от Родопите с над 20 години опит. "Използваме специално обучени кучета - лаготто романьоло или джак-расъл териери. Територията е ключова - трябва да има дъб, габър, бук и варовикова почва с добра дренажна система." Петров посочва регионите около Асеновград, Баните и Западните Родопи като "горещи точки" в България.

Кулинарна магия и икономически потенциал

Готвачи от елитни ресторанти в София и Пловдив вече включват летния трюфел в сезонните си менюта. Шеф Мартин Касабов от ресторант "Сезони" описва вкуса му като "по-демократичен от зимния, но идеален за лятно ястие - леко земен, без да доминира". Той препоръчва прости комбинации: настърган върху топли спагети с масло, върху ризото или като фина украса на яйца на очи. Важно е да не се готви продължително - топлината разрушава нежните му аромати.

Цените варират значително: от 200 до 600 лева за килограм в зависимост от качеството и размера. Европейските пазари плащат до €800/кг. Според доклад на Министерството на земеделието, потенциалът за трюфелно стопанство в България е огромен, но нереализиран. Професор Диана Захариева от Института по гъбите при БАН подчертава: "Имаме идеални климатични условия и почви. С инвестиции в плантации с инокулирани дървета, България би могла да стане водещ производител в Югоизточна Европа."

Заплахи и законова защита: Битка за оцеляване

Въпреки потенциала, дивият летен трюфел е под заплаха. Той е включен в Червената книга на България като защитен вид. Незаконният сбор с "трюфелни брадви" или с помощта на необучени кучета разрушава мицела и наранява корените на дърветата-гостоприемници. "Виждаме опустошени горски участъци всеки сезон", казва инспектор Георги Димитров от РИОСВ-Пловдив. "Нарушителите не осъзнават, че унищожават бъдещите поколения трюфели."

Законът е безкомпромисен: самосъбирането е забранено. Лиценз за търсене се издава само след курс и изпит, а добивът се контролира строго. Наказанията достигат до 10 000 лева глоба. Учредени са само две кооперации с лиценз - "Балкански трюфели Варна" и "Родопски диаманти".

Бъдеще в баланса: Отглеждане или дивота?

Експертите настояват за две паралелни стратегии: строга защита на дивите популации и насърчаване на трюфелното отглеждане. Ферми като тази на семейство Иванови край Хисаря вече доказват, че устойчивото производство е възможно. Те разполагат с 15 хектара плантация с инокулирани дъбови дръвчета, първият им реколта се очаква след 5 години.

"Трюфелът е не просто деликатес, той е индикатор за здрава екосистема", обобщава проф. Захариева. "Корените му симбиотиращи с дърветата подобряват почвата и предпазват от ерозия. Да опазим трюфела означава да пазим горите ни."

Докато гурмеите чакат следващата порция свежо настърган трюфел върху сиренето си, а трюфел-водачите настройват кучетата си за нови зори, бъдещето на българското "черно злато" зависи от съзнателния избор между браконьерството и утрешното злато. Летният трюфел не е просто гъба - той е съкровище, вплетено в корените на нашата земя, и неговата съдба е отражение на отношението ни към природата.